Ала когато дойде онзи час, когато слънцето преплита блясък С догарящата светлина на лампите В дъга из локвите, аз тръгвам… И въпреки че бурята не спира, Си спомням Стърм, Лорана, другите… Най-вече Стърм, защото той умее да вижда слънцето през облак и мъгла. Как бих ги изоставил? Затова, във сянката — не твоята, а сянката на здрача, След който винаги настъпва изгрев, Аз яхвам бурята. Макар и разделени, героите продължават неравната битка със силите на мрака. Но смелостта и бойните им умения не са достатъчни, за да надделеят в решителната схватка. Защото в небето над Крин отново се появяват драконите…

От север надвисва опасност. На зимната нощ в дълбините на дракони танцът разтресе земята. От равната шир, от гъсти гори, от небето високо изригваха сякаш. На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има… Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях. Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…

От север надвисва опасност. На зимната нощ в дълбините на дракони танцът разтресе земята. От равната шир, от гъсти гори, от небето високо изригваха сякаш.

На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…

Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.

Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…

Макар и разделени, героите продължават неравната битка със силите на мрака. Но смелостта и бойните им умения не са достатъчни, за да надделеят в решителната схватка. Защото в небето над Крин отново се появяват драконите…